Всекидневникът е най-четеният и авторитетен вестник в България според института "Ройтерс"
Марката “24 часа” - хартиеният всекидневник и сайтът 24chasa.bg, е с най-голямо доверие и е най-търсеният източник за достоверна информация сред печатните и онлайн издания. Това показва за поредeн път новият годишен доклад на Института за изследване на журналистиката “Ройтерс” към университета в Оксфорд (Digital News Report) за 2025 г.
Доверието в “24 часа” е 44% и това го превръща в най-авторитетната независима медия у нас. Сред останалите печатни издания с 43% е регионалната и местната периодика, която в класацията присъства съвкупно, а не по заглавия. Следва седмичникът “Капитал” с 42% и “Труд” с 41%.
“24 часа” все още е водещ печатен източник на новини, но като цяло пресата претърпя значителен спад от 10% в рекламните приходи, пише авторката на анализа Лада Т. Прайс, преподавателка по журналистика в университета в Шефийлд.
21 на сто четат вестника всяка седмица, 7 на сто - поне три пъти седмично.
По обхват на читателите той изпреварва дори БНР
Трите големи телевизии - Нова тв, Би Ти Ви и БНТ, обяснимо получават най-големия дял от вниманието на потребителите.
Сред вестниците след “24 часа” отново е местната преса, която седмично се чете от 13%. Към “Телеграф” посягат 12%, към “Труд” - 9%, и 6% към “Капитал”.
Сайтът 24chasa.bg е на първо място сред вестникарските платформи онлайн и на пето място изобщо в класацията. Седмично го следят 24 на сто, три пъти в седмицата - 10%. Това е повече от една трета от активно четящите в България.
Преди него са само телевизионни сайтове и т.нар. новинарски агрегатори, които не създават собствено съдържание - на Нова тв (39%), на Би Ти Ви (38%), новините на пощата ABV (29%) и novini.bg (28%). Другите вестникарски сайтове в класацията са местната преса, показана съвкупно - 12%, “Труд” -10% и “Капитал” - 8%.
“Нова тв нюз” - собственост на “Нова Броудкастинг Груп”, и “Би Ти Ви Нюз”, собственост на “Би Ти Ви Груп”, са водещи новинарски източници в телевизията и онлайн. С пазарен дял от 92% двете медийни групи доминират относително малкия рекламен пазар, привличайки по-голямата част от рекламните приходи, пише още в доклада на “Ройтерс”. Същевременно най-високо доверие отново получават обществените медии БНТ (60%) и БНР (59%).
Като цяло доверието в медиите продължава да спада в цял свят и до голяма степен това се дължи на фалшивите новини, които се препредават по социалните мрежи или са генерирани с изкуствен интелект. 58% от анкетираните в доклада казват, че са притеснени за своята способност да преценят кое е вярно и кое е лъжа особено когато информацията е публикувана в интернет. Фейсбук продължава да е най-използваната мрежа в България, като 78% четат всичко в нея. За новини я ползват 57% от потребителите, които са се увеличили с 1% спрямо 2024 г. Следва мрежата за видеосподеляне YouTube, в която новини намират 30% от аудиторията, а всякакви теми - 64%. Най-бързо разрастващата се мрежа - ТикТок, чиито потребители са предимно млади хора, е търсена от 15% за новини и от 34% общо. Следват Вайбър (новини - 14%, общо - 62%), Месинджър (новини - 11%, общо - 49%) и Инстаграм (новини - 9%, общо - 35%), който впрочем е все по-използван конкретно от учениците.
По света четенето на новини в социалните мрежи продължава да се фрагментира, като шест от тях вече достигат до над 10% седмично с новинарско съдържание в сравнение само с две мрежи преди десетилетие. Около една трета от анкетираните в глобалната извадка четат Фейсбук (36%) и YouTube (30%) за новини всяка седмица. Инстаграм (19%) и WhatsApp (19%) се използват от около една пета, докато ТикТок (16%) остава пред X (12%).
У нас смартфонът е най-удобното устройство за следене на новини - 81%, колкото са го ползвали и през 2024 г. Компютърът е полезен за 63%, но година по-рано е бил нужен за 68%. Една пета от потребителите - 24%, търсят информация на таблет, като тенденцията е за спад, защото през 2024 г. са били 30%.
Докладът на Института “Ройтерс” тази година идва във време на “дълбока политическа и икономическа несигурност, променящи се геополитически съюзи, климатичен срив и продължаващите разрушителни конфликти по света. На този фон аналитичната журналистика, базирана на доказателства, би трябвало да процъфтява, като вестниците се разпродават, радиата, телевизиите и уебсайтовете да са с все по-висок рейтинг. Но както показва доклада, реалността е различна. В повечето страни традиционните новинарски медии се борят за вниманието на голяма част от обществеността, с намаляваща ангажираност, ниско доверие и все по-малко дигитални абонаменти”, пише Ник Нюман, който е основният автор на уводната част в доклада.
По думите му популистките политици по света все по-често заобикалят традиционната журналистика в полза на приятелски настроени партийни медии, “личности” и “инфлуенсъри”, които често получават специален достъп, но рядко задават трудни въпроси. “Същевременно много от тях са замесени в разпространението на неверни истории или по-лоши неща”, пише Нюман.
Това е 14-ото издание на доклада, който тази година се основава на данни от 6 континента и 48 пазара, сред които и Сърбия за първи път. В изследването участват общо 97 055 души, анкетирани от средата на януари до края на февруари.
В България допитването е направено сред 2029 души при 6,6 млн. души население и с достъп до интернет на 80% от него.
