Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с близо 105 000 прочитания.
- Държат по 100 души упоени в легла като ковчези и им прибират по 1100 лв. на месец
- Недохранване, малтретиране и упояване с антипсихотици не е само български патент – Великобритания, САЩ, Канада и Австралия с аналогични трагедии като в с. Ягода
Опитвайки се да конструираме психопрофил на човек, способен да остави родител или близък в хоспис на геноцида като този в Ягода, попаднахме на столичанин, видял ада с очите си. Самият той в продължение на месеци опитвал да намери подходящ дом за своята майка. Настанявал я на няколко места.
„Когато хората закъсат с родители с деменция, нямат кой знае колко варианти – разказа пред „24 часа – 168 истории" той. – Навсякъде, където оставях майка ми, блъскаха пациентите с хедонин и опиати."
Хедонинът е от групата на антипсихотиците и се изписва при биполярни разстройства, мании, хиперактивност и шизофрения.
„Когато е във високи дози, не са добре нещата – разказа човекът. - Ако им го спрат, те започват да буйстват. Когато се дава, хората са в неадекватно състояние. Представете си какво е да видите майка си завързана за кревата и да се усмихва някак нереално, абсолютно неадекватно. Сякаш е дрогирана с някакъв наркотик, всичко е въпрос на доза, за съжаление в тези домове се дава на възрастните от абсолютно некомпетентни лица. Раздават го като бонбони, което е абсолютно погрешно."
Събеседникът ни разказа, че настанявал майка си в няколко хосписа, но на нито едно място не му харесало.
„До София в едно село намерих къща, където бяха натъпкани в малки стаи и между леглата, дори в коридорите, имаше само една малка пътечка за минаване – разказа той. – Представете си стотина души в една селска къща. Умножете го по 1100 лв. на човек и на месец и ще добиете представа за какви печалби става дума.
Най-често в тези хосписи няма медицинско лице. От персонала казват, че има, но колкото и да се молех да се срещна с него, нищо не се получи. Все обещаваха, казваха кой ден да отида, но срещите се отменяха. Нито веднъж не успях да улуча да е там, макар че ходех два пъти седмично. Оправдават се с това, че медицинското лице идвало само един ден през седмицата. Когато ги помолих да извикат рехабилитатор, се оказа, че тази услуга се плаща отделно. Разбира се, дойде техен човек, който изпълняваше това, което му казваха от хосписа. Направи ми впечатление, че когато идваше психиатър, им даваха по-високи дози хедонин, за да не може да направи нормален преглед на пациентите – възрастните масово спяха.
От всичките си обиколки по домове установил, че никъде няма медицински сестри.
„Напускат непрекъснато – разказва човекът. – Собствениците навсякъде се оплакваха, че дори да вземат пенсионирани сестри, те не издържали и бягали."
„Хигиенните условия не са добри никъде. Смрадта е непоносима. Никъде не видях медицински легла – допълни той. - В повечето случаи са нещо като дървени ковчези, които са много неудобни за възрастен болен човек. Когато някой е по-тежък, изобщо не го къпят. Забърсват го с парцали, за да не го водят до банята."
„Исках да ходя да виждам майка си поне веднъж седмично, но и от това направиха проблем – продължи той. – Било прекалено често. Развиха теорията, че това я разстройвало, а всъщност всичко се прави, за да не виждаш как упояват родителя ти."
На човека му направило впечатление, че всеки път, когато ходел на свиждане, давали на майка му една и съща каша. Затова следващия път той й занесъл яйца, надявайки се, че някой ще ги изпържи или ще ги свари, за да разнообрази менюто й. Каква била изненадата му, когато жена от персонала ги взела, счупила ги както са сурови в кофичка с кисело мляко, разбъркала ги и ги дала на майка му. Когато се заприказвал със собствениците на тема каква е смъртността там, те му обяснили, че по време на пандемията на няколко пъти домът се опразвал, умирали всичките им обитатели един след друг.
Затова мъжът решил да премести възрастната жена. Посетил дом в квартал в София, но и там било не по-малко ужасяващо.
„Нямаше места, хората бяха наблъскани, беше отчайващо – обясни той. – Разбира се, има много тежки случаи на хора с деменция, но условията са нечовешки. Затова всичко се заключва и има пазачи. Бях с приятелка, за да огледаме дома, и ни направи впечатление една жена, която тези дни ми напомни вързана дама от хосписа в Ягода. Започнахме да й бършем краката със салфетка, но някаква от персонала ни се развика и вдигна скандал. Понечихме да й подадем чаша с вода, но и това било забранено. Когато се заприказвахме, се оказа, че има внуци, но я изоставили там, болна е от рак. С други думи, това наистина са домове на ужасите."
„За съжаление, всички тези легални и нелегални хосписи запълват една крещяща необходимост, защото държавата е абдикирала и отказва да предоставя подобни услуги – обясни той. – От тази гледна точка, в един момент човек няма избор. Възрастен с деменция изисква 24/7 грижа, тоест синът или дъщерята трябва да напуснат работа, за да се грижат за него, което е много трудно в днешно време. Хората нямат достатъчно средства, аз също исках да настаня майка ми в по-нормален дом. В София има няколко, но там таксата на месец е над 3 хил. лв. Според вас колко души могат да си позволят две средни заплати? Затова се принуждаваш да търсиш нерегламентирани домове. В опит да намеря по-поносима цена, попаднах дори на заможни роми, които освен хоспис притежаваха и погребална агенция. Намекнаха ми, че имат „услуга" срещу заплащане и могат „лесно да решат проблема" и да организират погребението."
Мъжът обиколил всички хосписи край София и в столицата, които са в рамките на 1100 - 1200 лв. месечно.
„Навсякъде е едно и също – условията са непоносими – поясни той. – Мнозина ми препоръчаха един приличен дом за възрастни, но когато отидох, се оказа, че вече е закрит. Обясниха ми, че тези, които са почтени, поддържат комфорт и искат да спазват професионални стандарти, не могат да издържат финансово. Оцеляват само тези, които безскрупулно печелят за сметка на здравето на пациентите.
И именно с тях човек е принуден да сключи договор – от една страна са наследниците, от друга са тези тарикати, които гледат да се отърват от възрастните и на тяхно място да дойдат нови. Но тъй като нуждата от такава услуга е огромна, ако ги няма и тях, ще стане още по-лошо. Причината е, че хората с тежки деменции правят неща, които съседите в жилищен блок няма да ги понесат повече от 1 - 2 седмици."
За съжаление, това брутално отношение към възрастни не е само български патент.
През 2012 г. разследване на BBC Panorama разкрива, че пациенти с когнитивни нарушения са малтретирани в частната болница „Уинтърбърн Вю", близо до Бристол. Излъчените кадри са смразяващи, защото показват как персоналът се подиграва и напада възрастните с увреждания.
Тогава разстроеният министър на здравеопазването Норман Ламб обяви, че изпитва „шок, гняв, ужас и дълбоко съжаление". Затова разпореди да се преразгледат всички договори с подобни заведения и да се преместят пациентите в по-подходящи домове.
Мащабно разследване на New York Times през 2020 г. установи, че хиляди обитатели на домове за възрастни хора са починали в резултат на небрежност, а не толкова от COVID-19. По този повод службите установяват, че в домовете масово се злоупотребява с антипсихотици, без да е поставена диагноза. Целта, разбира се, е възрастните да се държат тихи и под контрол.
През същата година подобен скандал избухна и в Канада. Там канадските въоръжени сили бяха помолени да помагат в домовете за възрастни и в резултат на това публикуваха шокиращи анализи. В тях военните описаха, че обитателите са оставяни в бедствено положение с мръсно бельо в продължение на дни. Нещо повече, персоналът не хранел хората и не им давал вода. Забелязали, че труповете остават в стаите с останалите пациенти в продължение на часове.
В Австралия Комисията по качеството и безопасността при грижите за възрастни хора в периода 2018 – 2021 г. установи, че на повечето места не достига персонал и че обитателите страдат от недохранване и системно са пренебрегвани нуждите им. Както и че се прекалява с употребата на физически и медикаментозни средства, за да се ограничи движението им. Но в анализа се посочва и още един обезпокоителен факт - че много от домовете са създадени с цел печалба, а не за да осигуряват качествени грижи.
След подобни скандали обикновено започват регулярни, необявени предварително инспекции, строг контрол над медикаментите за обездвижване и успокояване, а омбудсманът поема защитата на възрастните и разработва задължителни програми и стандарти за този тип домове. Нещо напълно обичайно – едно общество трябва да стигне дъното и да се вцепени от ужас, за да се вземат по-адекватни мерки.
