"Не се филмирай" вече не е актуален съвет
Представете си следната сцена: вървите по улицата, вятърът развява шлифера ви, в слушалките звучи Елтън Джон и някой ви гледа - или поне така ви се струва. В този миг вие не просто сте себе си - вие сте главният герой. И да, светът е просто декор.
Някога това чувство се пазеше за страниците на романите или сцените от филмите, но днес то е повсеместно, почти банално - защото всеки има своя собствен филм със собствена публика. Или поне така изглежда в TikTok.
Кога започнахме да живеем като за сцена?
Терминът “синдром на главния герой” (Main Character Syndrome) доби популярност през 2020 г., но феноменът, който описва, съществува отдавна. Основната идея: човек се възприема като централна фигура в собствения си наратив, придавайки изключителна важност на себе си и преживяванията си често за сметка на контекста, реалността и другите. Изразът е зареден с ирония, но описва реално психосоциално поведение.
В основата му стои универсално човешко желание - да бъдеш видян, значим, разпознат. Да почувстваш, че животът има структура, смисъл и драма. Но когато това желание срещне културата на социалните мрежи, резултатът е: живот, редактиран и представен така, сякаш се излъчва на живо в Netflix.
Човечеството винаги е живяло чрез истории. В християнството човек е образ и подобие на Бог. В класическите трагедии - играчка в ръцете на съдбата. В съвременната култура - герой на собствената си биография. Психолозите наричат това self-narrative - изграждането на идентичност чрез разказ. Не е ново. Новото е, че този разказ вече е публичен, визуален и тече из мрежата 24/7.
“Социалните мрежи са архитектурно устроени така, че да засилват нуждата ни от признание”, казва д-р Шери Търкъл, професор по социална психология и автор на бестселъра “Самотни заедно” (Alone Together). “Това не е просто израз на его. Това е нужда от потвърждение на съществуването.”
TikTok направи това явление глобално. Под хаштага #maincharacterenergy хората публикуват видеа, в които се изживяват като звезди на свой въображаем филм - със саундтрак, на забавен каданс и поглед, вперен в безкрая. Невинаги иронично. Понякога отчаяно. Понякога вдъхновяващо. Но винаги показно.
Психологията зад главния герой
Според д-р У. Кийт Кембъл, преподавател по психология в Университета на Джорджия и съавтор на “Нарцистичната епидемия” (The Narcissism Epidemic), социалните мрежи не създават нарцисизъм, но му дават сцена. “Става дума за комбинация от ниска самооценка, нужда от потвърждение и достъп до публика. И когато всичко това съвпадне с личен кризисен период, получаваме класически случай на синдрома на главния герой”, пише специалистът.
В същото време изследване от 2023 г., публикувано в Списанието за изследвания на личността (Journal of Research in Personality), показва, че възприемането на себе си като “главен герой” корелира с по-висока удовлетвореност от живота, стига това да не е съпроводено с пренебрежение към околните. В този смисъл това е адаптивна стратегия за справяне със стрес и екзистенциална несигурност – особено сред младите.
Дигиталната култура: когато реалността има филтър
От Instagram и TikTok до Spotify плейлистите, които подбираме “като за филм” – ние вече живеем в медийно редактирана реалност. Това води до естетизация на емоциите: тъгата е красива, ако е на черно-бял филтър. Любовта е по-реална, ако я покажеш в стори.
“Проблемът не е в самото усещане за значимост – това е здравословна част от Аз-а. Проблемът е, когато изгубим реална връзка с околните”, казва Топси Вандербош, психотерапевт и автор на изследвания върху дигиталното поведение. Според нея, когато преживяваме реалността предимно като представление, рискуваме да станем емоционално самотни дори сред тълпа “последователи”.
И все пак в синдрома на главния герой има и нещо трагикомично. Когато човек си представя какво ще бъде в трейлъра на живота му, докато плаче в метрото или се снима в проливен дъжд “като във френски филм”, това е и смехотворно, и човешко. Понякога този синдром се превръща в модерна форма на поезия, само че с TikTok филтър.
Някой пусна през 2022 г. следния саркастичен цитат в Reddit: “Вече не знам дали страдам от депресия, или просто преживявам сезон 3 от личната си драма.” И ако това не е постмодерно признание, кое тогава?
Добре ли е да сме “главни герои”?
Както всичко в психологията – зависи. Да се почувстваш значим, да придадеш смисъл на живота си чрез личен разказ, е здравословно. Но когато започнеш да вярваш, че всички други са просто фон, рискуваш да се превърнеш в антигерой на една самотна история.
Истинската сила на “главния герой” не е в драмата, нито в забавения каданс. А в способността да останеш присъстващ, съпричастен и съзнаващ, че историята ти е част от по-голям разказ. И че дори понякога да си в поддържаща роля, това не те прави по-малко значим.
