Спектакълът ще се играе за първи път на българска сцена
Искам да направя Дон Жуан, който вече не иска да бъде Дон Жуан. С тези думи режисьорът и директор на Народния театър Васил Василев изненадва актьорите от трупата на Народния театър в Ниш. Всички се чудят какво точно ще представлява героят, когото познават като женкар, лицемер, а името му е станало дори нарицателно за лекомислие и разврат.
Половин година след премиерата в Сърбия Васил Василев ще представи своята интерпретация за Дон Жуан пред българска публика. Спектакълът ще се играе утре вечер на голяма сцена в Народния театър, като е част от инициативата “Сцена без граници”.
Режисьорът избира за главната роля известния северномакедонски актьор Деян Лилич. Той веднага разбира как трябва да направи своя герой - като изтощен, отчужден, обсебен от спомени. Според театралния критик Сашо Огненовски неговият Дон Жуан е уморен, елегичен, изпълнен със съмнение – бивш любовник, който пропада в морето на лицемерието, срещу което Молиер предупреждава във всичките си пиеси.
Постановката събира екип от три държави. Освен българския режисьор сценографията и костюмите са дело на Мария Кунчева, Росен Михайлов създава хореографията и светлинния дизайн, а музиката е на Милен Апостолов. В главната роля играе северномакедонски актьор, а в останалите са от Сърбия, както и драматургът Спасойе Милованович.
Режисьорът и Деян Лилич:
Какво липсва в модерния свят? Срамът, а лицемерието се приема за добродетел
- Какъв е вашият Дон Жуан, г-н Василев?
- Когато ме поканиха в Сърбия, директорът на театъра в Ниш ми каза, че иска да поставя “Дон Жуан”. Една от основните му задачи бе да го направя по съвременен начин и да се гледа от фестивална публика - т.е. да се поставя на различни места, да бъде разбираем от всички зрители. Още в самото начало казах на трупата, че искам да направя Дон Жуан, който вече не иска да бъде Дон Жуан. Той дори прилича на Хамлет, защото се пита какъв е, какво е любовта.
- Защо избрахте Деян Лилич за главната роля?
- Моят прочит е много по-различен от това, което се знае за него. Трябваше ми актьор с дълбока игра, психологически добре издържан.
- Защо е много по-различен?
- Дон Жуан се бунтува срещу изградения негов образ, срещу това какво хората мислят и знаят за него. Дори един от персонажите не го познава, чувал е само, но го мрази, защото такъв е образът на Дон Жуан. Но всички други, които го познават, се влюбват.
Предизвикваше ме как да успея да преведа в днешно време този бунтар. Как може да погледнем един човек, който е обичан от жените, той ги обича, непрестанно ги търси, но в днешно време в това няма нищо бунтарско? Нашият Дон Жуан създава свой собствен бунт срещу вече изградения си образ и тръгва да го руши. Отказва се от себе си и търси собственото си покаяние. Минава през отричането, търсенето на любовта, раздялата, за да може да стигне до собствения път на бунта, на разочарованието от хората. Неговата истинска сила е да намери себе си и да тръгне по пътя на красотата и светлината.
- Какви са другите герои в пиесата?
- Те са част от живота, от всекидневието ни. Имат собствени грехове, много са наивни към разбиранията си, към любовта, която търсят, но и са задушаващи към нея. Някои се опитват чрез своето отричане да помогнат на Дон Жуан да се спаси.
Има разнообразие. Сганарел и Дон Жуан са възрастни, с богата биография, натрупан опит. Те не са млади, както ги описва Молиер.
- Модерни и актуални ли са декорът, костюмите, музиката?
- Времето е неопределено. Няма яснота кога се случва, а костюмите не са в епоха, по-модерни са. Търсихме похват да минаваме между реалността и съня. Аз търсих самото покаяние, обръщането към Бог, всичко това става благодарение на любовта, която и Дон Жуан носи към хората и обратно. От самото начало е пропаднал човек във всякакъв смисъл. Нищо не му е чуждо - жени, наркотици, алкохол. Но най-важният въпрос е: Какво мислиш за Дон Жуан. Какъв образ си изградил за него? Героят се бунтува срещу този свят, в който живеем.
Деян Лилич: Ако можеше Дон Жуан да промени себе си, тогава всеки човек може. Ние може да кажем за една чаша каква е - бяла, за еспресо например, но не можем да определим човек. Не знаем емоциите, чувствата му. А всички днес посочваме с пръст във фейсбук, инстаграм. Това време е странно, никой не иска да живее в такова време. Истинските хора с емоции не искат такова лудо време.
- Това ли е най-големият проблем сега - слагаме етикети, без да познаваме другия?
Василев: Кое е нещото, което липсва в съвременния свят? Срамът. Ние вече не се срамуваме от нищо.
Лилич: Всички имаме мнение за някого, а не го познаваме. Казваме, че е такъв, онакъв... По този начин всички мислят, че Дон Жуан е еди-какво си. А той е просто човек.
Василев: Той не иска повече живота, който другите му описват. Ние убихме мита за Дон Жуан. Важното е да намериш себе си и да се противопоставиш на целия свят, да кажеш: Аз съм това, а не това, което вие казвате за мен.
Спектакълът завършва с думите “Днес няма нищо, от което човек може да се срамува. Лицемерието е модерен грях. А всички модерни грехове се приемат за добродетели”.
Лилич: Социалните мрежи са лицемерие, всички са храбри там. Има един автор, който беше написал, че преди време будалите можеха да изказват своите мисли на по чашка и само няколко човека да ги чуят. Сега много хора пишат във фейсбук. А интелектуалците стоят настрана и се чудят какво става.
- Този спектакъл е дело на екип от три държави. Как се получи?
Василев: Обединява България, Сърбия и Северна Македония. Няма такъв спектакъл на Балканите в момента. Текстът е на сръбски, но има субтитри.
Има поводи публиката да се смее, но има и емоционални моменти. Зрителите ще открият моя свят като режисьор.
Представлението, което ще видят утре вечер, е много по-различно от това, което първоначално поставих в Ниш. Съставът малко се промени. След премиерата дойде една от актрисите и ми каза: “Видите ли, я съм трудна”, което означава “Аз съм бременна”. Аз обаче се засмях. Стана ми толкова хубаво, защото за 22-и път като директор актриса идва при мен и ми казва, че е бременна, но не на български, а на сръбски.
Лилич: И дете ще се роди с това представление. Това е най-хубавото.
